жило — Български тълковен речник


жило

жило (zhilo) — съществително име, среден род

Определения

  1. Остър орган при насекоми и други животни, служещ за впръскване на отрова.
  2. Бодливо приспособление на пчели, оси, скорпиони и други членестоноги.
  3. Преносно — остра, язвителна забележка, причиняваща болка.

Граматика

съществително име, среден род, ед.ч. жило, мн.ч. жила, членувана форма жилото.

Употреба

използва се за описание на отровния апарат на насекоми и други безгръбначни животни.

Семантика

свързано със защитните и нападателните механизми на животните; орган за впръскване на токсини.

Примери

  • Пчелата загива, след като използва жилото си за защита.
  • Жилото на скорпиона се намира на края на опашката.
  • Осата може да използва жилото си многократно.
  • Жилото на медузата причинява силно парене при допир.

Синоними

  • бодило
  • жилен апарат
  • остен
  • игла
  • бодла