жилище – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на жилище
осн. – Помещение или сграда, предназначени за живеене; дом, апартамент или друга обособена част от сграда — „ново жилище“, „просторно жилище“, „търся жилище“
2. Значение на жилище
осн. – Място, приспособено за постоянно или временно обитаване от човек или животно — „зимно жилище“, „жилище на птица“, „подземно жилище“
3. Значение на жилище
прен. – Място, възприемано като сигурен дом или естествена среда за обитаване и развитие — „родината е негово жилище“, „гората е жилище на много животни“
4. Значение на жилище
остар. – Гроб или място на вечен покой в устойчивия израз „вечно жилище“ — „отиде във вечното си жилище“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Жилище съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -то: жилището. Множественото число е жилища, а членната форма е жилищата. Формата се изменя по падеж само в ограничени съчетания с предлози: в жилището, от жилището, към жилището. Думата е образувана от основата на глагола живея чрез наставката -ище, която назовава място, свързано с определено действие или състояние. Сродни и производни думи са живея, живеене, жилищен, жилищно, жилищност и обиталище. Употребява се като книжовна, общоупотребима дума.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Жилище употребява се в общоупотребимата книжовна реч, както и в строителството, архитектурата, градоустройството, недвижимите имоти и правната сфера. Думата често назовава апартамент, къща или самостоятелно помещение, разглеждано като имот или място за живеене. Среща се в изрази като „жилищна площ“, „жилищен фонд“ и „жилищна сграда“. Подходяща е за официални документи, обяви и административни текстове, докато в ежедневната разговорна реч по-често се използват „дом“, „къща“ или „квартира“. В биологичен и природоописателен контекст означава място, обитавано от животно. Преносната употреба е по-рядка.
Семантична характеристика
Жилище семантично принадлежи към полето на обитаването, дома и пространството за живот. Ядрото на значението е обособено място, в което човек или животно живее, пребивава и намира подслон. Думата може да обозначава конкретен имот, помещение или постройка, но и по-общо място за обитаване. Конотациите обикновено са неутрални и практични, свързани с подслон, сигурност и битови условия. В преносна употреба жилището се представя като естествена среда на дадено същество. Изразът „вечно жилище“ добавя остаряла, евфемистична конотация за гроб или вечен покой.
Типични словосъчетания
Жилище се среща в следните типични словосъчетания и фрази: