жар — Български тълковен речник


жар

жар (zhar) — съществително име, женски род

Определения

  1. Нажежени въглени, излъчващи силна топлина без видим пламък.
  2. В алхимията — продължителна и равномерна топлина, необходима за бавните процеси на трансмутация.
  3. В преносен смисъл — силно вътрешно чувство, страст или устрем.

Граматика

съществително име от женски род, членувана форма: жарта, множествено число: жарове (рядко)

Употреба

използва се в буквален и преносен смисъл; в алхимията жарта осигурява постоянна температура за дълготрайни опити

Семантика

свързва се с постоянство, скрита сила и бавна трансформация; за разлика от пламъка, жарта означава устойчива и дълготрайна енергия

Примери

  • Жарта в атанора поддържаше постоянна температура цяла нощ.
  • Алхимикът разрови жарта и добави нови въглени.
  • Съдът стоеше върху жарта в продължение на седмици.
  • Червената жар осветяваше тъмната лаборатория със зловещ блясък.

Синоними

въглени
нажеженост
горещина
топлина
пек