жалба – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на жалба
основно – Чувство на скръб, тъга, мъка или жал[2][9]
2. Значение на жалба
основно – Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство или оплакване от някого или от нещо[2][6]
3. Значение на жалба
правен – Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; официален писмен документ, с който се изразява недоволство от неправилни действия или нарушени права[1][2]
4. Значение на жалба
разговорно – Молба за съдействие или отстраняване на административни или правни нередности[1]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Жалба съществително име, женски род,単число жалба, множествено число жалби. членувана форма в единственото число: жалбата, членувана форма в множественото число: жалбите. думата се склонява по тип 41 на българския род. образувана е от корена жал- с суфикс -ба, което е типично за съществителни имена, обозначаващи действие или състояние.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Жалба употребява се както в официален административно-правен контекст, така и в разговорна реч. в правния регистър се използва като термин за официално документирано оплакване против администрирани решения. в разговорния регистър обозначава неформално изразяване на недоволство или мъчение. уместна е в административни разговори, правни процедури, ежедневни разговори и литературни произведения.
Семантична характеристика
Жалба жалбата обозначава емоционално състояние, свързано със скръб и недоволство, което може да бъде както преживяно вътрешно, така и изразено публично. семантичното й поле включва идеи за тъга, протест и исканее за справедливост. в преносен смисъл може да означава тъжна музика, изказване на разочарование или критика. думата носи отрицателна конотация и е свързана с несправедливост, болка или липса на нещо желано.
Типични словосъчетания
Жалба се среща в следните типични словосъчетания и фрази: