запис — Български тълковен речник


запис

съществително име, мъжки род; множествено число: записи; от глагол записвам
Определения:
  1. Писмена фиксация на информация, данни или наблюдения.
  2. В алхимията — документиране на наблюденията, рецептите и резултатите от експериментите.
  3. Юридически документ, фиксиращ задължение или право.
Граматика:

мъжки род, ед.ч. запис, чл. форма записът/записа, мн.ч. записи

Употреба:

в алхимията записите на експериментите са безценни; те съхраняват знанието за процесите и резултатите за бъдещите поколения

Семантика:

свързва се с памет, съхранение и предаване на знание; записите са мостът между поколенията алхимици

Примери:
  • Алхимикът водеше подробен запис на всеки свой експеримент.
  • Древните записи разкриват тайните на алхимичната практика.
  • Записът на рецептата беше шифрован със символи.
  • Без точен запис резултатите не могат да бъдат възпроизведени.
Синоними:

бележка, документ, протокол, регистрация, отбелязване