зъб – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на зъб
Анат. – твърдо костно образувание в устната кухина на човек и животно, служещо за захапване и сдъвкване на храната.
2. Значение на зъб
Зоол. – остър зъб на хищно животно, предназначен за хващане, убиване и разкъсване на плячка.
3. Значение на зъб
Техн. – издатина с определена форма по ръба на колело, гребен, трион или друг инструмент.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Зъб е съществително име от мъжки род, членувана форма „зъбът“ (пълен член) и „зъба“ (кратък член). множественото число е „зъби“, а членуваната форма е „зъбите“. думата е едносрична. образува множество производни: зъбен, зъболекар, зъбобол, зъбест, зъбчат.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Зъб е една от най-фреквентните думи в българския език с изключително широка употреба. участва в десетки фразеологизми: „зъб за зъб“, „имам зъб на някого“, „стискам зъби“. в зоологията зъбите са основен класификационен белег при бозайниците. стилистично думата е неутрална и принадлежи към основния лексикален фонд.
Семантична характеристика
Зъб има богата полисемична структура. основният семантичен признак е „твърд, заострен израстък за дъвчене“. в зоологията зъбите определят начина на хранене — хищни зъби, тревопасни зъби. техническото значение е метафорично — зъбците на инструменти наподобяват формата на зъб. думата е една от най-продуктивните в словообразуването.
Типични словосъчетания
Зъб се среща в следните типични словосъчетания и фрази: