юзлук – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на юзлук
истор. нумизм. – Османска монета на стойност сто пари (юз = сто); сребърна или медна монета, използвана в Османската империя и в българските земи по време на османското владичество. Стотак, стотна монета.
2. Значение на юзлук
разг. остар. – В стара разговорна реч — голяма или значителна парична сума; стотица, сто единици от дадена валута. „Един юзлук“ можело да означава „сто гроша“ или „значителна сума“.
3. Значение на юзлук
прен. остар. – В преносен смисъл — стойност, цена, нещо, което струва пари. „Нямам ни юзлук“ — израз за пълна бедност, липса на средства. Тази употреба е силно архаична.
4. Значение на юзлук
етногр. нар. – В народния бит и в обредите — монета, давана като подарък или жертва; част от обредния „бакшиш“ при сватби и годежи в старото българско общество.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Юзлук е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (юзлукът, юзлука). Множествено число е юзлуци, с членна форма юзлуците. Думата е заемка от турското „yüzlük“ (стотна монета), образувано от „yüz“ (сто) + наставка -lük, означаваща „нещо свързано с определено количество“. В българския език е навлязла през османския период. Днес е силно архаична и непозната на повечето съвременни говорители. Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Юзлук е архаична дума, която днес се среща изключително рядко — само в исторически и литературен контекст. В ежедневна реч е практически непозната. В историческата литература и в описанията на бита под османска власт е стандартен термин за описание на паричната система. В литературата на Възраждането и ранния следосвобожденски период се среща в разказите за пазари, сватби и търговски сделки. В нумизматичен контекст е специализиран термин. Стилистично е силно архаична и историческа — употребата ѝ в съвременна реч би звучала изкуствено или шеговито.
Семантична характеристика
Юзлук принадлежи към семантичното поле на парите, монетите и османското наследство. Конотациите му са исторически — свързват се с живота под османска власт, с пазарите, с търговските отношения от XVIII-XIX век. Семантично е тясно свързан с османската парична система и с ежедневния живот на българите в този период. Културно е част от огромния пласт турски заемки в българския език, свързани с търговията и бита — заедно с „грош“, „пара“, „акче“, „алтън“, „лира“. Тези думи са живо свидетелство за икономическите отношения в Османската империя.
Типични словосъчетания
Юзлук се среща в следните типични словосъчетания и фрази: