юстициарий – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
юстициа̀рий

Какво означава?

1. Значение на юстициарий

истор. юр. – В средновековна Англия — главен съдия и управител на кралството; висш длъжностен, който замествал краля в негово отсъствие и ръководел правосъдната система. „Юстициарият“ е бил втори по ранг след краля в английската средновековна администрация.

2. Значение на юстициарий

истор. спец. – В по-широк средновековен контекст — всеки висш съдебен служител, натоварен с правораздаване от името на владетеля; кралски съдия с широки правомощия. Среща се в описания на нормандския и анжуйския период на Англия (XI-XIII век).

3. Значение на юстициарий

юр. книж. – В по-общ правен смисъл — висш магистрат, върховен съдия; лице с абсолютна власт в правораздаването. Рядка и архаична дума, използвана предимно в исторически и правни трактати.

4. Значение на юстициарий

прен. книж. – В преносен смисъл — върховен арбитър, този, който решава спорове и налага справедливост. „Юстициарий на истината“ — книжовна метафора за висш морален авторитет, който произнася окончателна присъда.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Юстициарий е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ят/-я (юстициарият, юстициария). Множествено число е юстициарии, с членна форма юстициариите. Думата е заемка от латинското „iusticiarius“ (правосъден, свързан с правосъдието), от „iustitia“ (справедливост). В българския език е навлязла чрез историческата и правна литература, преведена от английски или латински. Сродна е с „юстиция“, „юрист“, „юридически“. Граматически е напълно регулярна, но стилистично е крайно архаична и специализирана.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Юстициарий е крайно рядка и специализирана дума в българския език. Среща се изключително в преводна историческа литература за средновековна Англия, в правни трактати и в енциклопедични текстове. В ежедневна реч е практически непозната — повечето хора никога не са я чували. В академичен контекст е стандартен термин за описание на средновековната английска съдебна система. В литературата може да се появи в исторически романи за средновековна Англия. Стилистично е крайно книжовна, архаична и специализирана — употребата ѝ автоматично маркира текста като историко-правен или академичен.

Семантична характеристика

Юстициарий принадлежи към семантичното поле на правото, средновековната администрация и историческите институции. Конотациите му са свързани с власт, авторитет, правосъдие, средновековна Англия. Семантично е специализиран термин за конкретна историческа длъжност, която е нямала еквивалент в българската или балканската история. Културно е свързана с английската правна традиция и с развитието на Common Law — обичайното право, което е основа на правните системи на англоезичния свят. Етимологически пренася латинското правно наследство чрез английската средновековна администрация.

Типични словосъчетания

Юстициарий се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

главен юстициарий
кралски юстициарий
юстициарият на Англия
длъжността юстициарий

Свързани думи и синоними