юриспруденция – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
юриспрудѐнция

Какво означава?

1. Значение на юриспруденция

основно юр. – Правна наука; съвкупността от теоретичните знания, доктрините и научните изследвания в областта на правото. „Юриспруденцията изучава правните норми и тяхното приложение“ — определение за тази наука.

2. Значение на юриспруденция

юр. спец. – Съдебна практика; съвкупността от съдебни решения и тълкувания по определени правни въпроси, натрупани през годините. „Според юриспруденцията на Върховния съд…“ — типичен юридически израз.

3. Значение на юриспруденция

акад. спец. – Академичната дисциплина, изучаваща правото като система от норми, институции и процедури; правоведение. „Професор по юриспруденция“ — академичен специалист в областта на правната наука.

4. Значение на юриспруденция

прен. книж. – В по-общ смисъл — юридическото познание, юридическата грамотност, умението да се борави с правните текстове и процедури. „Познава юриспруденцията“ — означава „разбира добре от правни въпроси“.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Юриспруденция е съществително име от женски род, единствено число; членува се с определителен член -та (юриспруденцията). Няма множествено число, тъй като означава абстрактна наука. Думата е заемка от латинското „iurisprudentia“ (знание за правото, юридическа мъдрост), образувано от „ius“ (право) + „prudentia“ (мъдрост, знание). В българския език е навлязла чрез руското „юриспруденция“ и западноевропейските езици. Сродна е с „юрист“, „юстиция“, „юрисдикция“. Граматически е напълно регулярна.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Юриспруденция се употребява в академичен, официален и юридически регистър. В ежедневна реч е рядка — повечето хора биха казали „право“ или „правна наука“ вместо „юриспруденция“. В университетски контексти е стандартна — „факултет по юриспруденция“, „история на юриспруденцията“. В юридическата литература е навсякъде. В медиите се среща при цитиране на правни експерти или при анализ на съдебна практика. В литературата е рядка, но разпознаваема. Стилистично е висока, книжовна и академична — употребата ѝ маркира текста като юридически или научен.

Семантична характеристика

Юриспруденция принадлежи към семантичното поле на правото, науката и академичния свят. Конотациите му са неутрални до положителни — научност, компетентност, задълбоченост, авторитет. Семантично е свързана с идеала за системно и научно познание за правото — не просто „знание на законите“, а дълбоко разбиране на правните принципи, тяхната история и философия. Културно е свързана с латинската правна традиция и с европейската академична система. Етимологически е една от най-„римските“ думи в българския език — „iuris prudentia“ (мъдрост за правото) е директно наследство от Древния Рим.

Типични словосъчетания

Юриспруденция се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

факултет по юриспруденция
история на юриспруденцията
според юриспруденцията
познава юриспруденцията

Свързани думи и синоними