юнагар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на юнагар
основно диал. – Здрав, силен, едър младеж; юноша с подчертана физическа сила и издръжливост. Диалектна дума, свързана с „юнак“, но с по-специфичен нюанс на физическа едрина и сила, типичен за селската реч.
2. Значение на юнагар
разг. нар. – В народните говори — мъж в разцвета на силите си; човек на възраст между 18 и 35 години, здрав, работлив и способен. „Юнагар момък“ — силен и способен младеж, готов за тежка работа.
3. Значение на юнагар
прен. разг. – В преносен смисъл — всеки здрав и силен мъж, без оглед на възрастта; понякога с лека ирония за някой, който се прави на по-силен или по-млад, отколкото е.
4. Значение на юнагар
фолкл. нар. – В народните песни и разкази — синоним на „юнак“, но с по-битов и по-конкретен характер; не толкова „герой“, колкото „здрав и силен момък от село“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Юнагар е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ят/-я (юнагарят, юнагара). Множествено число е юнагари, с членна форма юнагарите. Думата е образувана от „юнак“ + наставка -ар или е видоизменена форма, характерна за определени диалекти. По произход споделя корена на „юнак“ — тюркска или общобалканска основа. Среща се предимно в шопските и западнобългарските говори. Граматически е напълно регулярна. Стилистично е диалектна и народна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Юнагар се употребява предимно в диалектен и народен регистър. В книжовния език и в градската реч е практически непозната — повечето хора биха използвали „юнак“ или „здравеняк“ вместо нея. Среща се в народни текстове, в етнографски описания, в диалектни проучвания. В литературата може да се появи в произведения, стилизиращи народната реч — в диалози на селяни, в описания на народни обичаи. В устната народна традиция е по-жива в западнобългарските села. Стилистично е диалектна, народна и архаична, с подчертан местен колорит и топлота.
Семантична характеристика
Юнагар принадлежи към семантичното поле на физическата сила, младостта и мъжеството. Конотациите му са положителни — здравина, сила, младост, работоспособност. За разлика от „юнак“, който носи героичен и фолклорно-поетичен призвук, „юнагар“ е по-битов и по-конкретен — описва реален силен момък от село, а не митичен герой. Културно е свързан с традиционния български селски идеал за здрав, работлив и силен мъж. По значение е близък до „здравеняк“, „мускуларко“, „силник“, но с по-народен и по-топъл призвук.
Типични словосъчетания
Юнагар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: