юк – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на юк
основно остар. – Товар, бреме; голяма тежест, натоварена на животно (кон, магаре, камила) или на кола за превоз. Заемка от турското „yük“ (товар, бреме), широко разпространена в народната реч до средата на XX век.
2. Значение на юк
прен. разг. – В преносен смисъл — тежко бреме, голяма грижа, голяма отговорност, която тежи на плещите на човека. „Какъв юк имам на гърба!“ — израз на чувство за претовареност от проблеми и отговорности.
3. Значение на юк
мярка остар. – В стара мерна система — мярка за тегло, равна на товара, който може да носи едно товарно животно (обикновено между 100 и 200 кг). „Два юка жито“ — количество зърно, което се пренася с две товарни животни.
4. Значение на юк
диал. нар. – В народните говори — голямо количество от нещо; куп, камара. „Юк работа“ — много работа, голямо количество задължения за вършене.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Юк е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (юкът, юка). Множествено число е юкове, с членна форма юковете. Думата е заемка от турското „yük“ (товар, бреме), от тюркския корен за „тежест, натоварване“. В българския език е навлязла през османския период и е била масово разпространена до средата на XX век. Днес е архаична в буквалната си употреба, но жива в преносната. От нея е образувано съществителното „юкчия“ (товарач, хамалин). Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Юк в буквалното си значение е архаична и се среща само в исторически и литературен контекст. В преносната си употреба обаче е по-жива — „юк от грижи“, „юк ми е на гърба“ все още се чуват, макар и по-рядко. В литературата на Възраждането и ранния следосвобожденски период е масово разпространена — описва товаренето на добитък, транспорта на стоки, живота на кираджиите. В етнографски описания е стандартен термин. В съвременната реч е заместена от „товар“, „бреме“, „тежест“, но запазва народния си колорит. Стилистично е архаична до разговорно-народна.
Семантична характеристика
Юк принадлежи към семантичното поле на тежестта, транспорта и бремето. Конотациите му са свързани с тежест, усилие, изморяване — както физическо, така и емоционално. Семантично се е развил от конкретното „товар на животно“ до абстрактното „тежко бреме на живота“. Тази метафора е универсална — „burden“ в английския, „Bürde“ в немския, „бремя“ в руския имат подобен развой. Културно е свързан с кираджийството — важен занаят в българските земи до появата на железницата, при който товарните животни с юкове били основното средство за пренос на стоки.
Типични словосъчетания
Юк се среща в следните типични словосъчетания и фрази: