юдол – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на юдол
основно книж. – Долина, низина; място на страдание и скръб. Преимуществено се среща в устойчивия израз „юдол на плача“ — метафора за земния живот като място на страдание, грехопадение и мъка, произлизаща от библейската традиция.
2. Значение на юдол
рел. библ. – В библейски контекст — долината на Йосафат или „Долината на плача“ (Псалм 84:6); място, през което минават поклонниците по пътя си към Йерусалим. Символ на земното съществуване като преходно и изпълнено с изпитания.
3. Значение на юдол
прен. книж. – В разширен литературен смисъл — всяко място или състояние на страдание, нещастие, безнадеждност. „Юдолът на бедността“, „юдолът на войната“ — метафорични употреби за места на масова мъка и нещастие.
4. Значение на юдол
остар. поет. – В стари поетични и църковни текстове — долина, низина в буквален географски смисъл, но винаги с конотация на тъга и скръб. Тази употреба е силно архаична и днес почти изцяло ограничена до израза „юдол на плача“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Юдол е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (юдолът, юдола). Множествено число е юдоли, с членна форма юдолите, но се среща изключително рядко. Думата е църковнославянска заемка от старобългарското „юдолъ“ (долина), сродна с „дол“, „долина“, „долу“. Праславянският корен е *dolъ (долина, ниско място). В българския език е запазена почти изключително в устойчивия фразеологизъм „юдол на плача“. Граматически е напълно регулярна, но стилистично е силно книжовна и архаична.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Юдол се употребява изключително в книжовен и тържествен регистър — в религиозни текстове, в литература, в публицистика с висок стил. В ежедневна реч е практически непозната на повечето хора, освен в израза „юдол на плача“, който е разпознаваем, макар и не широко употребяван. В литературата се среща в произведения с религиозна или философска тематика — размисли за смисъла на живота, за страданието и изкуплението. В публицистиката понякога се появява в коментари за тежки обществени ситуации — „юдолът на войната“, „юдолът на бедността“. Стилистично е изключително висока, архаична и тържествена — принадлежи на най-високия книжовен слой.
Семантична характеристика
Юдол принадлежи към семантичното поле на географията, религията и екзистенциалната философия. Конотациите му са винаги сериозни и тъжни — страдание, мъка, скръб, преходност, безнадеждност. Семантично е тясно свързан с библейската традиция и с християнското разбиране за земния живот като временно и мъчително изпитание. Същата метафора съществува в много европейски езици — латинското „vallis lacrimarum“ (долина на сълзите), английското „vale of tears“, немското „Jammertal“. Културно е дълбоко вкоренен в християнската традиция и в българската църковнославянска книжнина. По сила е сред най-емоционално натоварените думи в езика.
Типични словосъчетания
Юдол се среща в следните типични словосъчетания и фрази: