юдеин – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
юдеѝн

Какво означава?

1. Значение на юдеин

основно рел. – Последовател на юдаизма — монотеистичната религия на еврейския народ, основана на Тората и Талмуда. Юдеин е религиозно обозначение, за разлика от етническото „евреин“.

2. Значение на юдеин

истор. библ. – В библейски и исторически контекст — жител на древното Юдейско царство; потомък на колеността на Юда, един от дванадесетте сина на Яков. В Стария завет юдеите са централният народ на Божието обещание.

3. Значение на юдеин

книж. остар. – В стара книжовна употреба — еврей, представител на еврейската общност. Тази употреба е архаична и в съвременен контекст може да звучи неутрално до леко остаряло, в зависимост от контекста.

4. Значение на юдеин

етногр. спец. – В етнографски и религиоведски контекст — точно обозначение за лице, изповядващо юдаизъм, независимо от етническата му принадлежност (тъй като юдаизмът допуска и прозелити).

Граматична характеристика

Морфологични особености

Юдеин е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (юдеинът, юдеина). Множествено число е юдеи, с членна форма юдеите. Думата е заемка от старогръцкото „Ἰουδαῖος“ (юдей), което произлиза от еврейското „Йехуди“ (от Юда, четвъртия син на Яков). В българския език е навлязла чрез църковнославянския и гръцкия. Образува женска форма юдейка. Производни: юдейски (прилагателно), юдейство, юдаизъм. Граматически е напълно регулярна.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Юдеин се употребява в книжовен, религиозен и академичен регистър. В ежедневна реч е по-рядко срещана — повечето хора използват „евреин“ като по-неутрален и разпространен термин. „Юдеин“ носи по-силен религиозен нюанс — подчертава принадлежността към юдаизма, а не към еврейския народ като етнос. В религиоведски и исторически текстове е стандартен термин. В библейските преводи на български е навсякъде — „юдеите и фарисеите“, „царят на юдеите“. В литературата се среща в произведения с религиозна или историческа тематика. Стилистично е неутрална до книжовна, без негативни конотации (за разлика от някои пейоративни форми, които тук не разглеждаме).

Семантична характеристика

Юдеин принадлежи към семантичното поле на религиите, народите и идентичността. Конотациите му са неутрални в академичен контекст. Семантично е тясно свързан с юдаизма, Библията и историята на Светата земя. Културно е дълбоко вкоренен в християнската традиция — юдеите са „народът на Стария завет“, чиято история е основа на християнството. В българската културна традиция образът на юдеите е свързан предимно с библейските разкази. В съвременен контекст думата носи и чувствителността, свързана с антисемитизма и Холокоста — затова употребата ѝ изисква внимание и такт.

Типични словосъчетания

Юдеин се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

юдейска вяра
царят на юдеите
юдейски обичаи
древните юдеи

Свързани думи и синоними