язва – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на язва
основно – открита рана или повреда на кожата или лигавицата, която трудно зараства и често е хронична.
2. Значение на язва
мед. – заболяване на стомаха или дванадесетопръстника, при което се образува открита рана на лигавицата.
3. Значение на язва
прен. – социално зло, порок или нещо вредно, което засяга обществото.
4. Значение на язва
остар. – инфекциозно заболяване, чума, епидемия, значение, запазено в израза „мор и язва“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Язва е съществително име от женски род, единствено число, с членувана форма язвата и множествено число язви. Думата произхожда от общославянския корен *jazva, означаващ „рана“ или „дупка“. Запазен е в почти всички славянски езици. Умалителната форма язвичка се използва в разговорната реч. Прилагателното язвен е производно. Следва редовното склонение на женски род. Словообразувателното гнездо включва язва, язвичка, язвен, язвеник.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Язва се употребява широко в медицинската, обществена и разговорна реч. В медицината е стандартен термин за различни видове рани и заболявания. В разговорната реч често се използва и в преносен смисъл за означаване на социални проблеми. В народните приказки и песни думата има по-старо значение на болест или епидемия. В съвременната реч е стилистично неутрална в медицински контекст. Използва се в публицистика за обсъждане на обществени проблеми. Присъства в медицинска литература и научни публикации. В литературата служи за създаване на метафори.
Семантична характеристика
Язва принадлежи към семантичните полета на медицината, болестите и социалните проблеми. Асоциира се с болка, страдание и вреда. В културно отношение думата има мрачни конотации, свързани с болестите и епидемиите в историята. Носи отрицателна конотация и предизвиква страх или отвращение.
Типични словосъчетания
Язва се среща в следните типични словосъчетания и фрази: