вой
Определения
- Протяжен, жален звук, издаван от вълци, кучета и други представители на кучешките.
- Протяжен звук, наподобяващ виене на вятър или сирена.
- В преносен смисъл — оплакване, ридание или силно недоволство.
Граматика
мъжки род, първо склонение; членувана форма: воят / воя; няма множествено число; глагол: вия.
Употреба
използва се основно за звука на вълци и кучета, за завиването на вятъра и в преносен смисъл за оплакване и недоволство.
Семантика
обозначава протяжен, модулиран звук с тъжен или зловещ оттенък; при вълците служи за комуникация в глутницата и обозначаване на територия.
Примери
- Воят на вълка огласи нощната гора и накара стадото да се сплоти.
- Кучето вдигна глава и започна да вие с протяжен вой към луната.
- Койотите издават вой, за да комуникират с останалите от групата.
- Воят на чакалите се чуваше от далечните хълмове всяка вечер.
Синоними
виене
ридание
скимтене
лелекане
завиване