великан – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на великан
осн. – Митично или приказно същество с огромен ръст и сила — „великанът от приказката“, „легенди за великани“
2. Значение на великан
разг. – Човек с изключително висок ръст и едро телосложение — „той е истински великан“
3. Значение на великан
прен. – Изтъкната личност с огромен принос в дадена област — „великан на литературата“, „великаните на науката“
4. Значение на великан
прен. – Нещо огромно по размери или значение — „планински великани“, „икономически великан“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Великан съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (великанът) и кратък член -а (великана). Множественото число е великани с членна форма великаните. Женската форма е великанка. Думата е образувана от прилагателното велик с наставката -ан, която образува названия на лица с определен признак. От същото гнездо са велик, величие, величина и великански. Синоними са гигант и исполин. Ударението е неподвижно и пада върху последната сричка — велика̀н, велика̀ните. Думата е стилистично неутрална и широко употребима.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Великан употребява се в разговорен, фолклорен, художествен и публицистичен стил. Думата е стилистично неутрална с книжовен и леко тържествен оттенък. В приказките, митовете и детската литература обозначава фантастични същества с огромен ръст. В разговорната реч често се използва за много висок човек. В публицистиката и литературната критика се употребява преносно за видни личности — „великаните на българската литература“ като Вазов, Ботев и Яворов. В описанията на природата думата характеризира високи планини, вековни дървета и огромни съоръжения. Думата често се среща и в детските книжки.
Семантична характеристика
Великан семантично принадлежи към полето на големината, силата и изключителността. Ядрото на значението е същество или човек, който далеч надхвърля обичайните размери. Конотациите зависят от контекста — в приказките великанът може да бъде страшен и опасен или добродушен и тромав, а в преносна употреба думата изразява възхищение и уважение. Противопоставянето великан — джудже е класически мотив във фолклора. Етимологичната връзка с „велик“ показва, че физическата големина и духовното величие се възприемат в езика като близки понятия. Образът на великана присъства в митологията на почти всички народи.
Типични словосъчетания
Великан се среща в следните типични словосъчетания и фрази: