велик – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на велик
основно – Който е с много големи размери, обем или количество; огромен, грамаден
2. Значение на велик
основно – Който има изключително значение, важност или стойност; значителен, важен
3. Значение на велик
прен. – Който се отличава с изключителни качества, дарования или постижения; гениален, забележителен
4. Значение на велик
ист. – Който притежава висока титла или ранг в йерархията; високопоставен
5. Значение на велик
разг. – Който внушава уважение, почит или страхопочитание; величествен, внушителен
Граматична характеристика
Морфологични особености
Велик прилагателно име от мъжки род, основна форма, качествено прилагателно с пълни степени за сравнение (по-велик, най-велик). Склонява се по общия модел за прилагателни имена: велик (м. р.), велика (ж. р.), велико (ср. р.), велики (мн. ч.). Членува се с определителен член: великият, великата, великото, великите. Образува наречие с наставката -о: велико.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Велик използва се в книжовен и официален стил, често в исторически, литературни и патетични контексти. Среща се в титли на владетели и исторически личности (Велики княз, Петър Велики), в описания на природни явления и обекти (велика река, велико море), както и в абстрактни понятия (велика любов, велико дело). В съвременния език се употребява по-рядко в ежедневната реч, запазвайки тържествен и възвишен оттенък.
Семантична характеристика
Велик думата носи силна положителна конотация и се свързва с понятията за величие, мощ, значимост и превъзходство. Асоциира се с исторически личности, монументални постижения и явления, които надхвърляят обичайното. В културен план се свързва с традицията на славянските езици, където се използва за обозначаване на божествени или царски качества. Преносно може да изразява морално или духовно превъзходство.
Типични словосъчетания
Велик се среща в следните типични словосъчетания и фрази: