възторг – Значение на думата в българския речник

съществително име
въ̀зторг

Какво означава?

1. Значение на възторг

основно – Силно положително чувство на възхищение, радост и вълнение

2. Значение на възторг

прен. – Състояние на духовно въздигане и екстаз

3. Значение на възторг

остар. – Божествено вдъхновение или откровение

4. Значение на възторг

разг. – Голямо одобрение и харесване на нещо

Граматична характеристика

Морфологични особености

Възторг мъжки род, единствено число, неодушевено съществително име от втори тип склонение. Членува се с определителния член -ът (възторгът). Образува множествено число с наставка -и (възторзи), като в основата се извършва звукова промяна г→з. Думата се образува с представката въз- и корена -торг-, свързан с глагола „търгам“ в архаичното му значение „дърпам, влача“.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Възторг използва се предимно в книжовен и официален стил за изразяване на силни положителни емоции. Среща се в художествената литература, публицистиката и ораторската реч. В разговорната реч се употребява по-рядко, като обикновено се заменя с по-прости думи като „радост“ или „удоволствие“. Думата носи тържествен и възвишен оттенък.

Семантична характеристика

Възторг принадлежи към семантичното поле на положителните емоции и чувства. Конотира интензивност и възвишеност на преживяването. Асоциира се с естетически, религиозни или любовни преживявания от висок ред. В културния контекст се свързва с романтизма и духовната възвишеност. Думата има силна положителна конотация и предава не просто радост, а екстатично състояние.

Типични словосъчетания

Възторг се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

религиозен възторг
възторг от музиката
в пълен възторг
възторгът на любовта

Свързани думи и синоними