възхваление – Значение на думата в българския речник

съществително име
възхвалениѐ

Какво означава?

1. Значение на възхваление

основно – действие по възхваляване; изразяване на похвала, одобрение или възхищение

2. Значение на възхваление

резултат – изказано или написано мнение, в което се изразява висока оценка за нещо или някого

3. Значение на възхваление

религиозно – възвеличаване и прославяне на Бога чрез молитва или химн

Граматична характеристика

Морфологични особености

Възхваление е съществително име от среден род. Променя се по число и се членува с определителен член -то. Образувано е от глагола възхвалявам с наставката -ние.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Възхваление е дума с преимуществено книжовен характер и се употребява в официални, литературни и религиозни текстове. Често се среща в религиозния контекст, в литературната критика и в торжествени речи. Може да се използва като синоним на похвала в по-възвишен стил. В съвременния език се среща по-рядко в ежедневната реч.

Семантична характеристика

Възхваление участва в семантичното поле на положителната оценка заедно с думи като похвала, одобрение, възхищение. Носи по-силен емоционален заряд от обикновената похвала и предполага по-дълбоко чувство на уважение или благоговение. Свързва се със семантичните полета на религията, литературата и тържествената реч.

Типични словосъчетания

Възхваление се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

възхваление на героите
песен на възхваление
възхваление на Всевишния
възхваление на таланта

Свързани думи и синоними