въздържание – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на въздържание
Самоконтрол – доброволен отказ от удовлетворяване на желания и страсти; умереност и самоограничаване.
2. Значение на въздържание
Религиозна добродетел – в християнството — добродетелта на ограничаване на плътските желания и страсти в името на духовното усъвършенстване.
3. Значение на въздържание
Трезвеност – отказ от употреба на алкохол или други опиващи вещества; трезвеност и умереност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Въздържание е съществително име от среден род, което се членува с пълен член -то (въздържанието). думата обикновено се използва в единствено число. образувана е от глагола въздържа се с наставка -ание. принадлежи към книжовната лексика на българския език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Въздържание се употребява предимно в книжовния и религиозния стил. в религиозен контекст е свързано с поста и духовната дисциплина. в светска употреба описва самоконтрол и умереност в различни области на живота. думата носи тържествен стилистичен оттенък. среща се в морално-етични и медицински текстове.
Семантична характеристика
Въздържание изразява понятието за доброволно ограничаване на желанията. семантично е свързано с идеите за дисциплина, самоконтрол и умереност. в религиозния контекст е средство за духовно пречистване. в светска употреба обхваща различни форми на самоограничаване. думата е антоним на разпуснатост, невъздържаност и прекомерност.
Типични словосъчетания
Въздържание се среща в следните типични словосъчетания и фрази: