утвърждение – Значение на думата в българския речник

съществително име
утвърждѐние

Какво означава?

1. Значение на утвърждение

основно – действие по утвърждаване; официално одобрение или потвърждение

2. Значение на утвърждение

право – официален акт за признаване валидността на документ или решение

3. Значение на утвърждение

психология – процес на укрепване на самочувствието и увереността

4. Значение на утвърждение

философия – положително съждение или твърдение за нещо

Граматична характеристика

Морфологични особености

Утвърждение е съществително име от среден род. Променя се по число и членува с определителен член -то в единствено число и -та в множествено число. Образува множествено число с наставка -я.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Утвърждение е многозначна дума с четири основни значения, използвана предимно в официален и книжовен стил. Често се употребява в административни, правни и научни текстове. Среща се в словосъчетания с глаголи като „получавам“, „давам“, „търся“. Използва се и в психологически контекст за означаване на процеси на самопотвърждение. В ежедневната реч се заменя често с по-прости синоnimi като „одобрение“ или „потвърждение“.

Семантична характеристика

Утвърждение участва в семантичното поле на административните и правните термини в българския език. Свързва се с концепциите за власт, одобрение и официалност. Има положителна конотация, означавайки нещо желано и необходимо. Участва в противопоставяне с думи като „отхвърляне“, „отказ“ и „неодобрение“.

Типични словосъчетания

Утвърждение се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

утвърждение на бюджета

търся утвърждение от началника

официално утвърждение на документа

утвърждение на личността