утешител – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
утешѝтел

Какво означава?

1. Значение на утешител

В богословски контекст – Светият Дух, наречен Утешител от Иисус Христос, изпратен да ръководи и укрепява вярващите.

2. Значение на утешител

В религиозен смисъл – Бог или Христос като източник на утеха и подкрепа за страдащите и скърбящите.

3. Значение на утешител

В общоупотребим смисъл – човек, който утешава, дава подкрепа и облекчение на другите в тежки моменти.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Утешител е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ят (утешителят) и кратък член -я (утешителя). множествено число се образува с окончание -и (утешители). думата е образувана от глагола утешавам с наставка -тел.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Утешител се употребява предимно в религиозни текстове. в Евангелието от Йоан Христос обещава на учениците си да изпрати Утешителя — Светия Дух. думата се използва и в художествената литература за означаване на човек, който дава утеха. в разговорната реч се среща по-рядко и с по-неутрално значение.

Семантична характеристика

Утешител семантично обединява понятията за утеха, подкрепа и духовно ръководство. в християнската теология думата е титла на Светия Дух и изразява неговата роля на помощник и наставник. семантичното поле включва значения на облекчение, насърчение и застъпничество. думата предполага наличие на страдание или скръб, които се облекчават от утешителя.

Типични словосъчетания

Утешител се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Светият Утешител
Духът Утешител
утешител на скърбящите
божествен Утешител

Свързани думи и синоними