утайка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на утайка
Химия – твърдо вещество, което се отлага на дъното на съд или водоем след утаяване на разтвор или суспензия.
2. Значение на утайка
Геология – слой от фини частици, отложени от вода на дъното на водоем или по бреговете.
3. Значение на утайка
Преносно – остатъчно неприятно чувство или впечатление, което остава след преживяване или събитие.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Утайка е съществително име от женски род, образувано от глагола „утаявам“ чрез суфикс -ка. членувана форма е „утайката“. множествено число е „утайки“. думата се скланя по правилата за съществителните от женски род, завършващи на -а. ударението пада върху втората сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Утайка се използва както в научния, така и в разговорния стил на българския език. в буквалното си значение е разпространена в химията, геологията и водоснабдяването. в преносен смисъл е честа в разговорната реч и художествената литература. думата е стилистично неутрална и е достъпна за всички носители на езика.
Семантична характеристика
Утайка принадлежи към семантичното поле на отлагането и остатъчните вещества. думата съдържа семантични компоненти на тежест, утаяване и остатъчност. в преносен смисъл се свързва с негативни остатъчни впечатления. семантично е близка до „нанос“ и „седимент“, но има по-широк обхват на употреба.
Типични словосъчетания
Утайка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: