уста – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на уста
Анат. – отвор в предната част на главата на човек и животно, служещ за приемане на храна и за говорене.
2. Значение на уста
Зоол. – хранителен отвор при животните, чрез който те поемат и обработват храната.
3. Значение на уста
Прен. – способност за говорене, речта като цяло — „от устата на народа“, „отварям уста“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Уста е съществително име от женски род, което се употребява предимно в множествено число (pluralia tantum). членуваната форма е „устата“. единствено число „уста“ съвпада с множественото. думата е двусрична с ударение на втората сричка. образува производните: устен, устна, устница.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Уста е една от най-фреквентните думи в българския език. участва в десетки фразеологизми: „от уста на уста“, „затварям си устата“, „широко отворена уста“. в зоологията описва основния хранителен вход при животните. стилистично е неутрална, но в много фразеологизми придобива експресивен оттенък.
Семантична характеристика
Уста е дума с централно място в семантичното поле на тялото и храненето. основният семантичен признак е „отвор за приемане на храна и издаване на звуци“. при животните устата е основен орган за хранене, хващане и комуникация. преносните значения са свързани с говоренето и словесното изразяване. думата е универсална за описание на всички живи същества.
Типични словосъчетания
Уста се среща в следните типични словосъчетания и фрази: