усна – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на усна
Предавана чрез говорене – отнасяща се до словесна форма на предаване на информация, която не е записана писмено, а се осъществява чрез устна реч.
2. Значение на усна
Свързана с говоримата реч – характеризираща комуникация, която протича посредством живо слово, а не чрез писмен текст.
3. Значение на усна
Неписана, незаписана – отнасяща се до традиция, споразумение или знание, което се предава от уста на уста, без писмена фиксация.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Усна е прилагателно име в женски род, единствено число, пълна форма. мъжкият род е „устен“, а средният — „устно“. множественото число е „устни“. думата се членува с определителен член „усната“. ударението пада върху първата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Усна се среща в книжовния и научния стил, особено в контекста на литературознанието и фолклористиката. думата е ключова при разграничаването между писмена и устна традиция в българската култура. използва се активно в академичния дискурс за описание на фолклорни жанрове. в правния език „устна“ се употребява за означаване на незаписани договорености.
Семантична характеристика
Усна притежава ясна семантика, свързана с говоримата реч и устната комуникация. думата се противопоставя на „писмена“ и формира важна опозиция в българското езикознание и литературознание. в културологичен план усната традиция е основен канал за предаване на фолклорно наследство. семантичното поле на думата обхваща понятия като непосредственост, живост и автентичност на словото.
Типични словосъчетания
Усна се среща в следните типични словосъчетания и фрази: