условие – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
усло̀вие

Какво означава?

1. Значение на условие

основно – Обстоятелство или предпоставка, от която зависи извършването, съществуването или валидността на нещо.

2. Значение на условие

мат. – Изискване, формулирано в дадена задача, теорема или уравнение, което определя кога твърдението е вярно.

3. Значение на условие

юр. – Клауза или разпоредба в договор, която определя задълженията и правата на страните при определени обстоятелства.

4. Значение на условие

книж. – Изискване или предложение, което една страна поставя пред друга, за да се постигне споразумение или сделка.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Условие е съществително име от среден род в единствено число, което се членува с определителния член -то, образувайки формата условието. Множественото число е условия, а членуваните форми са условията. Думата е сложна и образувана от глагола условя със съществителна наставка -ие. Произходът ѝ е праславянски, свързан със старобългарския глагол слово, което в първоначалното си значение е означавало уговорка. Производни думи са условен, условно, обусловям, безусловен, безусловно. Принадлежи към основния речников фонд.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Условие се използва изключително широко в науката, правото, политиката, бизнеса и ежедневната реч. В математическия дискурс условията на задачите са основа на математическото обучение и научното мислене. В правния и икономически дискурс условията на договорите регулират търговските и обществени отношения. В разговорната реч думата е сред най-честотните при описание на обстоятелства и предпоставки. Историческото развитие на думата в българския език е дълго и непрекъснато. В съвременния език „условие“ е изключително честотна и многозначна дума с богата семантика и широка употреба във всички функционални стилове на езика.

Семантична характеристика

Условие попада в семантичното поле на предпоставките, обстоятелствата и изискванията, заедно с думите предпоставка, обстоятелство, изискване, фактор и предусловие. Думата носи неутрални конотации и се асоциира с зависимост, обусловеност и логическа връзка. В културен план условието символизира зависимостта на нещата от средата и контекста, в който се намират. В научен и логически контекст конотациите са точни и фундаментални. Условието е дума с богато семантично съдържание и важно място в съвременния български език.

Типични словосъчетания

Условие се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

необходимо условие
достатъчно условие
условие на задача
при условие че

Свързани думи и синоними