уроборос — Български тълковен речник


уроборос

съществително име, мъжки род; от гръцки οὐροβόρος — „поглъщащ опашката си“
Определения:
  1. Древен символ, изобразяващ змия или дракон, който хапе собствената си опашка, образувайки кръг.
  2. В алхимията — олицетворение на вечния кръговрат, единството на началото и края и цикличната природа на трансмутацията.
  3. Символ на безкрайността, самодостатъчността и вечното обновление.
Граматика:

мъжки род, ед.ч. уроборос, чл. форма уроборосът/уробороса, мн.ч. уробороси

Употреба:

централен алхимичен символ, срещащ се в най-ранните алхимични ръкописи като израз на единството на всички неща

Семантика:

обединява идеите за безкрайност, самовъзпроизвеждане и неразделимост на началото и края; символ на Великото дело

Примери:
  • Уроборосът е един от най-древните алхимични символи.
  • Змията, поглъщаща опашката си, напомня за безкрайния цикъл на живота.
  • Алхимиците рисуваха уробороса като знак за единството на противоположностите.
  • Уроборосът се среща още в древноегипетските текстове.
Синоними:

кръговрат, безкрайност, вечност, цикличност, самопоглъщане