уплаха – Значение на думата в българския речник

съществително име
упла̀ха

Какво означава?

1. Значение на уплаха

осн. – Чувство на внезапен или силен страх, предизвикано от опасност, заплаха или неочаквано събитие; „внезапна уплаха“, „детска уплаха“, „лицето му се изкриви от уплаха“

2. Значение на уплаха

осн. – Състояние на силно смущение и временно блокиране на способността за спокойна реакция вследствие на страх; „от уплаха не можа да проговори“, „конят се хвърли встрани от уплаха“, „той забрави какво трябва да направи“

3. Значение на уплаха

разг. – Случай или преживяване, което предизвиква силен страх, особено у дете или животно; „детето преживя голяма уплаха“, „след уплахата дълго не искаше да остава само“, „лекарят попита дали е имало уплаха“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Уплаха съществително нарицателно име от женски род, обикновено употребявано само в единствено число. Членува се с определителния член -та: уплахата. Формата за множествено число уплахи е възможна, но се употребява рядко и обикновено обозначава отделни случаи или прояви на страх; членната форма е уплахите. Думата е образувана от глагола уплаша се чрез наставката -а и е свързана със семейството на плаша, уплашен и уплашване. Производни и сродни форми са уплашен, уплашвам, уплаша, уплашване и плашещ. Употребата ѝ е утвърдена в книжовния български език.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Уплаха употребява се в разговорната и книжовната реч за назоваване на преживян страх, особено при внезапна опасност, силен шум, заплаха или неприятна изненада. Думата се среща в разкази за емоционални реакции, при описване на деца и животни, както и в медицински, психологически и юридически контексти, когато се обсъжда въздействието на силен страх върху поведението. Обичайни конструкции са „от уплаха“, „голяма уплаха“ и „след уплахата“. Формата за множествено число е рядка. В устойчивата разговорна употреба уплахата може да се представя като конкретно преживяване, оставило продължителен страх или напрежение.

Семантична характеристика

Уплаха семантично принадлежи към полето на емоциите, страха и психичните реакции при опасност или изненада. Семантичното ядро назовава внезапно или силно преживяване на страх, което може да наруши ориентацията и способността за действие. Думата обикновено има конкретен, ситуативен характер и насочва към преживяна случка, а не към трайна личностна черта. Конотациите са отрицателни, но не непременно тежки; често се свързва с детски страх, животинска реакция или краткотрайно смущение. В сравнение с ужас уплаха обикновено назовава по-ограничено и преодолимо състояние.

Типични словосъчетания

Уплаха се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

внезапна уплаха
силна уплаха
от уплаха
преживявам уплаха

Свързани думи и синоними