уплаха – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на уплаха
осн. – Чувство на внезапен или силен страх, предизвикано от опасност, заплаха или неочаквано събитие; „внезапна уплаха“, „детска уплаха“, „лицето му се изкриви от уплаха“
2. Значение на уплаха
осн. – Състояние на силно смущение и временно блокиране на способността за спокойна реакция вследствие на страх; „от уплаха не можа да проговори“, „конят се хвърли встрани от уплаха“, „той забрави какво трябва да направи“
3. Значение на уплаха
разг. – Случай или преживяване, което предизвиква силен страх, особено у дете или животно; „детето преживя голяма уплаха“, „след уплахата дълго не искаше да остава само“, „лекарят попита дали е имало уплаха“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Уплаха съществително нарицателно име от женски род, обикновено употребявано само в единствено число. Членува се с определителния член -та: уплахата. Формата за множествено число уплахи е възможна, но се употребява рядко и обикновено обозначава отделни случаи или прояви на страх; членната форма е уплахите. Думата е образувана от глагола уплаша се чрез наставката -а и е свързана със семейството на плаша, уплашен и уплашване. Производни и сродни форми са уплашен, уплашвам, уплаша, уплашване и плашещ. Употребата ѝ е утвърдена в книжовния български език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Уплаха употребява се в разговорната и книжовната реч за назоваване на преживян страх, особено при внезапна опасност, силен шум, заплаха или неприятна изненада. Думата се среща в разкази за емоционални реакции, при описване на деца и животни, както и в медицински, психологически и юридически контексти, когато се обсъжда въздействието на силен страх върху поведението. Обичайни конструкции са „от уплаха“, „голяма уплаха“ и „след уплахата“. Формата за множествено число е рядка. В устойчивата разговорна употреба уплахата може да се представя като конкретно преживяване, оставило продължителен страх или напрежение.
Семантична характеристика
Уплаха семантично принадлежи към полето на емоциите, страха и психичните реакции при опасност или изненада. Семантичното ядро назовава внезапно или силно преживяване на страх, което може да наруши ориентацията и способността за действие. Думата обикновено има конкретен, ситуативен характер и насочва към преживяна случка, а не към трайна личностна черта. Конотациите са отрицателни, но не непременно тежки; често се свързва с детски страх, животинска реакция или краткотрайно смущение. В сравнение с ужас уплаха обикновено назовава по-ограничено и преодолимо състояние.
Типични словосъчетания
Уплаха се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
