упълномощаване – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
упълномощàване

Какво означава?

1. Значение на упълномощаване

право – Едностранна правна сделка, при която едно лице (упълномощител) предоставя на друго лице (пълномощник) представителна власт да извършва определени действия от неговото име и за негова сметка

2. Значение на упълномощаване

право – Процесът на официално предоставяне на права или власт на лице да действа от името на друг

3. Значение на упълномощаване

общо – Овластяването или оторизирането на някого да действа в интерес на друго лице

4. Значение на упълномощаване

право – Волеизявлението на упълномощителя, чрез което се установяват правата и границите на действие на представителя

Граматична характеристика

Морфологични особености

Упълномощаване среден род, неизменяемо съществително име от типа на абстрактни съществителни, образувано от глагола упълномощавам чрез суфиксално словообразуване (-ване). употребява се в единствено число, без членуване в неопределена форма (упълномощаване) или с определения член (упълномощаването). склоняемо е според правилата за среден род.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Упълномощаване широко застъпена в юридическия и административния регистър, употребява се при описание на правни отношения и процедури. честа е в официални документи, договори и судебни производства. употребява се също в разговорния език при обясняване на правни права и задължения. функционира както като самостоятелно понятие, така и като част от по-сложни правни термини и конструкции.

Семантична характеристика

Упълномощаване дълбоко свързано с понятията представителство, власт и доверие, отразяващи юридическото разделение на отговорност и правомощия между лица. носи силни конотации на официалност, правомерност и законност. семантично поле включва вертикални отношения на подчиненост (упълномощител как на висша страна, пълномощник как на подчинена), както и елементи на доверие и отговорност. в правния контекст е близко свързано с идеята за разпределение на правата и техните граници.

Типични словосъчетания

Упълномощаване се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

писмено упълномощаване
нотариално удостоверено упълномощаване
общо упълномощаване
специално упълномощаване
преупълномощаване
отказ от упълномощаване

Свързани думи и синоними