унижение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на унижение
основно – действие по накърняване на нечие достойнство, гордост или авторитет.
2. Значение на унижение
психол. – състояние на човек, чието достойнство е накърнено, чувство на срам, огорчение или обида.
3. Значение на унижение
общ. – постъпка, която унижава човек, като го прави да се чувства понизен или обиден.
4. Значение на унижение
прен. – понижение в ранг, крах или провал.
5. Значение на унижение
спец. – средство за постигане на власт чрез изтезание или малтретиране.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Унижение унижение е съществително име от среден род, тип 72 по склонение на чужд произход. образува се от глагола унижавам чрез наставка -ние и има ед. ч. унижение / унижението и мн. ч. унижения / униженията. словообразуването е суфиксално, с ударение върху втория срич и не допуска морфологични варианти.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Унижение думата се използва в книжовен и разговорен език за описание на емоционални или социални ситуации. уместна е в психологически, правни и ежедневни контексти, особено при обсъждане на конфликти или лични преживявания. обхваща формални регистри като литература и публични речи, както и неформални разговори.
Семантична характеристика
Унижение семантичното поле обхваща негативни емоции като срам и огорчение, свързани с загуба на достойнство. има силни конотации на жертва и агресия, често асоциирани с властови отношения. преносно се използва за провали или деградация, с културни препратки към исторически или религиозни практики като самоунижение.
Типични словосъчетания
Унижение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: