унификация — Български тълковен речник


унификация

съществително име, женски род; множествено число: унификации; от латински unificatio
Определения:
  1. Процес на обединяване, привеждане към единство и еднаквост.
  2. В алхимията — съединяване на противоположностите (мъжко и женско, сяра и живак) в едно цялостно вещество.
  3. Стандартизация, привеждане към общи норми и правила.
Граматика:

женски род, ед.ч. унификация, чл. форма унификацията, мн.ч. унификации

Употреба:

в алхимията унификацията е ключов етап, при който разделените начала се обединяват в хармонично цяло

Семантика:

олицетворява единство, цялост и преодоляване на разделението; алхимичната унификация е сватбата на противоположностите

Примери:
  • Унификацията на сярата и живака създава философския камък.
  • Алхимичната сватба е символ на унификацията на мъжкото и женското.
  • Унификацията на стандартите улеснява международната търговия.
  • В алхимията унификацията е крачка към съвършенството.
Синоними:

обединяване, сливане, интеграция, съединяване, хармонизиране