унаследяване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на унаследяване
основно – предаване на имущество, права или задължения от починалия към наследниците по закон или завещание
2. Значение на унаследяване
правен – процес на приемане на наследство, регулиран от Закона за наследството, включващ редове на наследници и запазени части
3. Значение на унаследяване
биол. – предаване на генетични белези и характеристики от родителите към потомството според менделевите закони
4. Значение на унаследяване
техн. – механизъм в обектно-ориентираното програмиране, при който клас наследява свойства и методи от родителски клас
5. Значение на унаследяване
прен. – предаване на традиции, ценности или умения от поколение на поколение
Граматична характеристика
Морфологични особености
Унаследяване унаследяване е съществително име от среден род, ед. ч. унаследяване, мн. ч. унаследявания. образувано е чрез отглаголно съществително от глагола унаследявам (първо спрежение). склонява се по модел на тип 71: родителен падеж – унаследявания, дателен – унаследяване. допуска се неопределителен член – унаследяването, определителен – унаследяването.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Унаследяване използва се предимно в правни, биологични и технически контексти с висока степен на формалност. в разговорния език се среща рядко, по-често като наследяване в ежедневни беседи за имущество. уместна е в научни текстове, правни документи и програмен код, като обхваща официални и специализирани регистри.
Семантична характеристика
Унаследяване семантичното поле обхваща предаване на материални и нематериални блага между поколения, с конотации на продължителност и задължение. асоциира се с правни права, биологична континуитет и техническа ефективност. преносно носи идеи за културно наследство и социална памет в българската литература и фолклор.
Типични словосъчетания
Унаследяване се среща в следните типични словосъчетания и фрази: