указател – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на указател
основно – книга или брошура със справки и данни; справочник
2. Значение на указател
остар. – показалец на книга; индекс
3. Значение на указател
техн. – указващ елемент или устройство, като курсор или стрелка
4. Значение на указател
правен – официален документ или указ с насоки
5. Значение на указател
прен. – нещо, което сочи или подсказва за друго
Граматична характеристика
Морфологични особености
Указател ука̀зател е съществително име от мъжки род, включено в тип 31 на склонението. образува се ед.ч. номинатив ука̀зател, генитив ука̀зателя, дателен ука̀зателю, аккузатив ука̀зателя, аблатив ука̀зател от, вокатив ука̀зател, с пълен член ука̀зателят. в мн.ч. номинатив ука̀затели, генитив ука̀затели, дателен ука̀зателите и т.н., словообразувано от глагола указвам с наставка -тел.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Указател използва се предимно в книжовен и разговорен език за справочници като телефонен указател. в технически контекст се среща за компютърни елементи като мишка указател. уместен е в официални текстове и ежедневна комуникация, обхваща нейтрални и специализирани регистри.
Семантична характеристика
Указател семантичното поле обхваща идеи за насочване, справка и идентификация. свързва се с понятия като информация, търсене и ориентиране, с положителни конотации на полезност. преносно подсказва индикация за тенденции или симптоми, с асоциации към библиотечни и цифрови инструменти.
Типични словосъчетания
Указател се среща в следните типични словосъчетания и фрази: