ухо
Определения
- Орган на слуха при хората и животните, разположен от двете страни на главата.
- Външната видима част на слуховия орган; ушна мида.
- Способност за възприемане и различаване на звуци; слух.
- Част от предмет, наподобяваща ухо по форма, която служи за хващане или закачане.
Граматика
среден род, второ склонение; членувана форма: ухото; множествено число: уши (неправилна форма); умалително: ушенце.
Употреба
използва се широко както в буквален, така и в преносен смисъл за обозначаване на слуховия орган и способността да се чува; среща се в множество устойчиви словосъчетания и фразеологизми.
Семантика
основното значение е свързано с физическия орган за слух, но в преносна употреба означава способност за възприемане на звуци, музикален усет или внимание към казаното.
Примери
- Кучето наостри уши при чуването на странен звук.
- Заекът има дълги уши, които му помагат да улавя далечни шумове.
- Тя има абсолютно ухо за музика и разпознава всяка нота.
- Не ми дрънкай на ухото с тези глупости.
- Ухото на делфина е устроено да възприема звуци и под водата.
Синоними
слух
ушна мида
слухов орган
ушенце
ушка