удовлетворение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на удовлетворение
основно – удовлетворяване или задоволяване на нужди, желания или стремежи
2. Значение на удовлетворение
основно – задоволство или доволство от осъществени цели или желания
3. Значение на удовлетворение
основно – уважение или признаване на заслуги
4. Значение на удовлетворение
правен – компенсация или обезщетение за нанесена вреда или загуба
5. Значение на удовлетворение
книж. – емоционално състояние на удовлетвореност от постигнато
Граматична характеристика
Морфологични особености
Удовлетворение удовлетворение е съществително име от среден род, което се използва само в единствено число, с множина удовлетворения. склонява се по тип 72: удовлетворение – удовлетворения, с ударение върху втория срич ‘ворѐ’. приема определителен член -то в ед.ч. (удовлетворението) и -та в мн.ч. (удовлетворенията). словообразуването е от основата на глагола удовлетворявам с наставка -ние.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Удовлетворение думата се среща предимно в книжовен и официален език, включително в правни, психологически и ежедневни контексти. уместна е в изразяване на емоции, правни искания или професионални оценки. обхваща формални регистри като пресови статии, договори и научни текстове, както и разговорен език при описание на чувства.
Семантична характеристика
Удовлетворение семантичното поле обхваща положителни емоции като удовлетвореност и постигане, с връзки към желание, компенсация и признание. носи конотации на спокойствие и пълнота, често асоциирано с дуели или правни възстановявания в исторически контекст. преносно означава емоционална наситеност от животни или творчески постижения.
Типични словосъчетания
Удовлетворение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: