учител — Български тълковен речник


учител

учител (uchitel) — съществително име, мъжки род

Определения

  1. Човек, който преподава знания и умения на други хора.
  2. Майстор, наставник в определена област на знанието или изкуството.
  3. В алхимията — посветен адепт, който предава тайните на Великото дело на своите ученици.

Граматика

съществително име от мъжки род, членувана форма: учителят, множествено число: учители

Употреба

използва се в образователен и духовен контекст; в алхимията означава висш посветен, предаващ знание на избрани ученици

Семантика

носи значение на авторитет, мъдрост и отговорност; в алхимичен контекст учителят е духовен водач и пазител на тайното знание

Примери

  • Учителят показа на ученика как да подготви атанора за опита.
  • Без учител алхимикът рискуваше да се заблуди по пътя.
  • Великият учител написа трактат за философския камък.
  • Учителят избираше учениците си с голямо внимание и строгост.

Синоними

наставник
майстор
преподавател
ментор
водач