ученик
Определения
- Човек, който се учи при учител или в учебно заведение.
- Последовател на определено учение, школа или традиция.
- В алхимията — начинаещ адепт, който преминава през етапите на посвещение под ръководството на майстор.
Граматика
съществително име от мъжки род, членувана форма: ученикът, множествено число: ученици
Употреба
използва се в образователен и духовен контекст; в алхимията обозначава този, който е на пътя на познанието, но все още не е достигнал майсторство
Семантика
носи значение на смирение, любознателност и подчинение на по-висш авторитет; в алхимичен контекст ученикът е търсач на истината
Примери
- Ученикът внимателно наблюдаваше всяко движение на учителя си.
- Верният ученик посвети години на изучаване на херметичните текстове.
- Ученикът трябваше да докаже своята преданост, преди да получи знанието.
- Всеки велик алхимик някога е бил скромен ученик.
Синоними
възпитаник
последовател
чирак
адепт
послушник