учене – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на учене
Основно значение – процес на придобиване на знания, умения и навици чрез обучение, наблюдение или опит.
2. Значение на учене
За животни – процес, при който животните усвояват нови поведенчески модели чрез наблюдение, подражание или собствен опит.
3. Значение на учене
В психологията – промяна в поведението, която е резултат от опит и не се дължи на вродени рефлекси или физиологични промени.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Учене е отглаголно съществително име от среден род, единствено число, образувано от глагола „уча (се)“ с наставка „-не“. членува се с определителен член -то (ученето). множественото число е учения, а членуваната форма е ученията. думата е от праславянски произход.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Учене се употребява широко във всички функционални стилове на българския език. в зоологията и етологията описва способността на животните да променят поведението си въз основа на опит. думата е стилистично неутрална и се среща както в научни текстове, така и в ежедневната реч. изключително продуктивна е в педагогиката и психологията.
Семантична характеристика
Учене принадлежи към семантичното поле на познанието и развитието. в контекста на животинския свят описва важен адаптивен механизъм, позволяващ на животните да се справят с променящата се среда. думата предполага активен процес и постепенно натрупване на опит. семантично е свързана с понятия като „знание“, „опит“ и „подражание“.
Типични словосъчетания
Учене се среща в следните типични словосъчетания и фрази: