цвърчене — Български тълковен речник


цвърчене

съществително име, среден род • мн.ч. цвърчения

Определения

  1. Монотонен, ритмичен звук, издаван от щурци и цикади чрез триене на крилата или специални органи.
  2. Подобен пронизителен или шумолящ звук при други насекоми.
  3. Звук, подобен на пържене, когато нещо горещо влезе в контакт с течност.

Граматика

среден род, второ склонение; членувана форма: цвърченето; множествено число: цвърчения; глагол: цвърча.

Употреба

използва се за описание на звука на щурци и цикади, характерен за топлите летни нощи; може да означава и звук от пържене.

Семантика

обозначава продължителен, ритмичен, висок звук; при насекомите служи за привличане на партньор и обозначаване на територия.

Примери

  • Цвърченето на щурците изпълни топлата лятна нощ с музика.
  • Цикадите огласят дърветата с непрекъснато цвърчене през горещите дни.
  • Цвърченето на щуреца идваше изпод камък в градината.
  • Мъжките щурци използват цвърчене, за да привлекат женски за чифтосване.

Синоними

стрекотене
чуруликане
пеене
скърцане
жужене