център – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на център
основно – точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо.
2. Значение на център
общ. – средна част на нещо.
3. Значение на център
админ. – място, където е съсредоточено нещо; важен пункт.
4. Значение на център
анат. – група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма.
5. Значение на център
полит. – партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Център съществително име от мъжки род, тип 9a по класификацията на блгр. езика. образува мн. ч. цѐнтрове и дуал цѐнтъра. допуска пълен член цѐнтърът и склонение по стандартните правила за мъжки съществителни. заемка от лат. centrum чрез посредничеството на новогръцки или немски, с типично словообразуване в съставни думи като център на тежестта.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Център употребява се в книжовния език, научни текстове, разговорна реч и специализирани контексти като математика, анатомия и политика. уместна е в общи описания на пространствени или функционални среди, както и в преносно значение за съсредоточаване. обхваща формални регистри в администрацията и неформални в ежедневието.
Семантична характеристика
Център семантичното поле обхваща идеи за срединност, съсредоточаване и важност, с връзки към геометрия, география и социални структури. носи положителни конотации на централност и стабилност, често асоциирана с власт или значение. преносните значения включват културни препратки към ‘център на вниманието’ или исторически административни центрове.
Типични словосъчетания
Център се среща в следните типични словосъчетания и фрази: