църква – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на църква
Сграда за богослужение – християнска религиозна сграда, в която се извършват богослужения, молитви и религиозни обреди.
2. Значение на църква
Религиозна организация – организирана християнска общност с определена йерархия, учение и обредност; вероизповедание.
3. Значение на църква
Общност на вярващите – съвкупността от вярващи християни; духовното тяло на Христос според християнското учение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Църква е съществително име от женски род, което се членува с пълен член -та (църквата). в множествено число приема формата църкви. думата произлиза от гръцкото kyriake (дом господен) чрез старобългарския. образува производни думи като църковен, църквица, църковник.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Църква е стилистично неутрална дума с много широка употреба. среща се във всички функционални стилове — от ежедневната реч до религиозните и правните текстове. може да означава както конкретна сграда, така и религиозна институция. когато се отнася до конкретна институция, обикновено се пише с главна буква (Българска православна църква). думата е една от най-разпространените в религиозната лексика на българския език.
Семантична характеристика
Църква обединява значенията на конкретна сграда и абстрактна институция. семантично е свързана с идеите за богослужение, общност и духовно ръководство. в религиозния дискурс означава както видимата организация, така и мистичното тяло на Христос. в светска употреба описва архитектурна забележителност или обществена институция. думата е синоним на храм и молитвен дом.
Типични словосъчетания
Църква се среща в следните типични словосъчетания и фрази: