троха – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Троха съществително име от женски род (тип 41 по българската морфология). единственото число има формата ‘троха’, членувана форма ‘трохата’. множественото число е ‘трохи’, членувана форма ‘трохите’. думата е неправилна по спрежение и показва типична славянска морфология с характерна за българския език еклипса на гласните. словообразуване: думата е глаголна именица, образувана от корена ‘тр-‘ (връзан с глагола ‘троша’).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Троха употребата на думата е разпределена между буквалното значение (в контекст на храна и животни) и преносното значение (в контекст на имущество, придобивки, правата). в буквалния смисъл, думата е неутрална и често се среща в описания на селски живот или хранене на домашни животни. в преносния смисъл, използвана е само във множественото число и маркира малкостта, нищожността или презрението. разговорната употреба е характерна за фразеологизмите ‘до троха’ и ‘не съм слагал/сложил и троха в устата си’, които се срещат в неформален и колоквиален регистър.

Семантична характеристика

Троха семантичното поле на думата е свързано с понятията за малкост, фрагментарност и нищожност. конотативно, думата носи както неутрална (описание на физически артефакт), така и негативна окраска (презрение, нищожност). асоциациите са с бедност, липса и остатъци. в преносния смисъл, думата влиза в антонимична връзка със ‘цялост’ и ‘пълнота’. культурното значение е свързано с образа на скромното, селско съществуване и с идеята за справедливо разпределение на благата. фразеологичните връзки подчертават екстремната малкост и пълното изтощаване на ресурсите.

Типични словосъчетания

Троха се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними