трибуна – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на трибуна
основно – Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор
2. Значение на трибуна
спец. – Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално
3. Значение на трибуна
прен. – Място, произведение и др., от което се защитават или пропагандират идеи, интереси
4. Значение на трибуна
остар. – Непозволено протестно събрание, обикн. на открито (във фразеолошката единица ‘вдигам трибуна’)
Граматична характеристика
Морфологични особености
Трибуна съществително име, женски род, 1-во склонение. множествено число: трибуни. членувано форми: единствено число трибуната, множествено число трибуниете. думата е производна от латинското трибун. образува производни форми като трибунална, трибунен и др.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Трибуна думата се среща както в официални контексти (политически митинги, конференции, университетски лекции), така и в спортни и развлекателни обстановки. употребява се в книжовния и разговорния език. честно се използва с предлогите ‘на’ и ‘от’ (на трибуната, от трибуната). в преносен смисъл обозначава възможност за публично изражение на идеи и интереси. във фразеологичната единица ‘лекционна трибуна’ или ‘почетна трибуна’ придобива допълнителни нюанси.
Семантична характеристика
Трибуна трибуната е симбол на публична реч и институционална власт. семантично е свързана с концепции за демокрация, публичност и гласност. конотира официалност, авторитет и легитимност на оратора. във функция на преносно значение се асоциира с всяка форма на публична платформа за защита на идеи. културно препраща към римската история и законодателния процес. набляга на вертикалната динамика между оратор и аудитория.
Типични словосъчетания
Трибуна се среща в следните типични словосъчетания и фрази: