термин – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на термин
основно – дума или словосъчетание, специализирано да назовава точно определено понятие в научна, техническа или изкуствена област
2. Значение на термин
лингв. – дума от специализираната лексика на даден научен стил, характеризираща се с еднозначност и международна употреба
3. Значение на термин
логик. – название, употребявано за означаване на съставните елементи на съждението като субект и предикат
4. Значение на термин
мед. – датата, около която трябва да се роди новороденото при женска бременност
5. Значение на термин
ист. – гранична дата за датиране на паметници, като terminus post quem или terminus ante quem
Граматична характеристика
Морфологични особености
Термин термин е съществително нарицателно име от мъжки род, тип 7 склонение. образува множина термини, бройна форма два термина, непълен член термина, пълен член терминът, членувана множина термините. думи като технически термин, географски термини; не образува звателна форма.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Термин употребява се предимно в писмени и научни контексти за обозначаване на специализирана лексика. уместен е в академични текстове, правни документи, медицинска и техническа документация. в разговорния език се среща рядко, обикновено в преносно значение за точно понятие.
Семантична характеристика
Термин принадлежи към семантичното поле на езиковата и научна лексика с акцент върху прецизност и специализация. носи конотации на точност, професионализъм и обективност. асоциира се с терминология като система от термини в дадена област и има преносни значения в логиката и медицината.
Типични словосъчетания
Термин се среща в следните типични словосъчетания и фрази: