тенор – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
тено̀р

Какво означава?

1. Значение на тенор

Музика – Висок мъжки певчески глас с обхват приблизително от до на малка до до на втора октава.

2. Значение на тенор

Музика – Певец, който пее с висок мъжки глас; тенорист.

3. Значение на тенор

Музика – Партията за висок мъжки глас в хорово или ансамблово произведение.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Тенор е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. Множественото число е „тенори“. Думата е заемка от италиански език (tenore), произлизаща от латинското tenere (държа), тъй като в средновековната музика тенорът „държал“ основната мелодия. Прилагателното е „теноров“.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Тенор е утвърден музикален термин в българския език, който се използва в оперната, хоровата и концертната практика. Думата се среща както в специализирани, така и в общоупотребими контексти, тъй като тенорът е един от най-известните и популярни гласови типове. Теноровите партии в операта често принадлежат на главния герой, което прави термина широко познат.

Семантична характеристика

Тенор обозначава високия мъжки глас, който заема позиция между алта и баритона в гласовата скала. Подобно на другите музикални термини за гласове, думата покрива типа глас, неговия притежател и музикалната партия. В българската оперна традиция тенорът е централна фигура, а думата носи конотации на виртуозност и героичност.

Типични словосъчетания

Тенор се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Лирически тенор с топъл и мек тембър.

Тенорът изпя арията на херцога от „Риголето“.

Драматичен тенор с мощен глас.

Теноровата партия изисква голям диапазон.

Тримата тенори изнесоха незабравим концерт.