тенденция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на тенденция
основно – насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение.
2. Значение на тенденция
лит. – внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение или произведение.
3. Значение на тенденция
критич. – предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност.
4. Значение на тенденция
стат. – обща посока на развитие при съвкупност от статистически данни за определен период.
5. Значение на тенденция
спец. – основна идея или замисъл в творчество или научен текст.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Тенденция женски род, образува мн. ч. на тенденции с -ии поради окончание -ия в ед. ч.. склонява се по тип 47: тендѐнция, тендѐнции, тендѐнцията, тендѐнциите, тендѐнциите. приема определителен член -та в ед. ч. и -те в мн. ч., без звателна форма. заемка от лат. через френски, с ударение на втората сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Тенденция употребява се предимно в писмен език, в научни, журналистки и литературни текстове. уместна е в контексти на анализ на процеси, тенденции в обществото, икономиката или културата. обхваща книжовен и професионален регистър, рядко разговорен.
Семантична характеристика
Тенденция свързана е със семантичното поле на движение, развитие и насоченост. носи неутрални до леко положителни конотации в контекста на прогрес, но негативни при преднамереност. асоциира се с преносни значения като уклон или предразположение. в българската култура често се използва в критика към необективност.
Типични словосъчетания
Тенденция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: