тамбура – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
тамбу̀ра

Какво означава?

1. Значение на тамбура

Муз. – Традиционен български струнен дърпан инструмент с дълъг гриф и крушовидно тяло, обикновено с четири двойни метални струни.

2. Значение на тамбура

Фолкл. – Народен инструмент, използван за мелодично и акордово съпровождане в българската народна музика.

3. Значение на тамбура

Органол. – Хордофон от семейството на лютните, разпространен на Балканите, сроден на мандолината и бузукито.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Тамбура е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е тамбурата. Множественото число е тамбури. Думата е от арабско-турски произход (tambur). Образува производни: тамбурист (изпълнител), тамбурен (прилагателно).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Тамбура се употребява в контекста на българската народна музика. Среща се в етномузикологични текстове, описания на народни ансамбли и в учебници по музика. Тамбурата е разпространена предимно в Западна България и Македония и е характерна за шопската музикална традиция.

Семантична характеристика

Тамбура семантично обозначава специфичен струнен дърпан инструмент с ясен, звънтящ звук. Тя се използва както за мелодично свирене, така и за акордов съпровод. Тамбурата е близка до мандолината по конструкция и техника на свирене, но има по-тесен, по-дълъг гриф и по-различен тембър.

Типични словосъчетания

Тамбура се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Тамбурата е любим инструмент в шопската фолклорна традиция.

Музикантът акомпанира на тамбура народна песен.

Тамбурата има ясен и звънък звук.

В оркестъра тамбурите изпълняват ритмично-хармонична функция.