тахикардия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на тахикардия
мед. – Учестено сърдечно биене над нормалните стойности (над 100 удара в минута при възрастни)
2. Значение на тахикардия
мед. спец. – Нарушение на сърдечния ритъм, характеризиращо се с ускорена честота на сърдечните контракции
3. Значение на тахикардия
клин. – Симптом или състояние при различни сърдечно-съдови и други заболявания, проявяващо се с бързо сърцебиене
4. Значение на тахикардия
физиол. – Физиологична или патологична реакция на сърдечно-съдовата система към различни вътрешни или външни фактори
Граматична характеристика
Морфологични особености
Тахикардия съществително име от женски род, единствено число. Думата се склонява по първо женско склонение с окончание -я в именителен падеж. При членуване получава формата тахикардията. Множественото число е тахикардии с определителен член тахикардиите. Образувана е чрез заемане от гръцки език с елементите тахи- (бърз) и -кардия (сърце).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Тахикардия използва се предимно в медицински и научен контекст от лекари, медицински специалисти и здравни работници. Среща се в медицинска документация, научни статии, учебници по медицина и кардиология. В ежедневната реч се употребява от пациенти при описване на симптоми или от хора, запознати с медицинската терминология. Принадлежи към високия научно-технически регистър на езика.
Семантична характеристика
Тахикардия думата принадлежи към семантичното поле на медицинската терминология, свързана със сърдечно-съдовите заболявания и физиологичните процеси. Асоциира се с понятия като стрес, тревожност, физическо натоварване, болестни състояния. В културен план се свързва с модерната медицина и научния подход към здравеопазването. Може да предизвика конотации на безпокойство или загриженост при пациенти.
Типични словосъчетания
Тахикардия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: