стена – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на стена
основно – вертикална ограждаща част на помещение или сграда; зид.
2. Значение на стена
архит. – висока каменна или тухлена ограда, преграда; дувар.
3. Значение на стена
техн. – висока странична част на предмет, която го затваря или огражда.
4. Значение на стена
прен. – единна маса от нещо, образуваща преграда.
5. Значение на стена
прен. – препятствие, пречка между хора или неща.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Стена стена е женско съществително име от второто склонение. образува мн. число стени и приема определителен член стената, стените. словообразуването включва производни като стенен, безстенен и сложни думи като стена на язовир. няма особени морфологични особености извън стандартното склонение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Стена употребява се в разговорния, книжовния и технически език за буквални и преносни значения. основно среща в архитектурни, ежедневни и метафорични контексти като ‘стена от дъжд’. уместна е във всички регистри, но преносните значения са по-често в литературата и публицистиката.
Семантична характеристика
Стена семантичното поле обхваща ограждане, преграда и защита с асоциации към здравина и непроницаемост. преносно носи конотации на препятствие в човешките отношения или природни явления. културно свързана с исторически обекти като стените на царевец и изрази като ‘стая с четири стени’.
Типични словосъчетания
Стена се среща в следните типични словосъчетания и фрази: