стар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на стар
основно – Който е преминал активната си възраст; възрастен
2. Значение на стар
основно – Който е създаден, появил се е преди много години; съществуващ отдавна
3. Значение на стар
основно – Който е бил преди; предишен, някогашен, бивш
4. Значение на стар
основно – Който е употребяван, не е нов; овехтял, износен
5. Значение на стар
прен. – Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен
Граматична характеристика
Морфологични особености
Стар прилагателно име, тип 76, със три рода (стар, стара, старо) и числа (единствено и множествено). употребява се както членувано, така и нечленувано (старият мъж, старата жена, старото дърво). морфологично е просто производно, образувано от праславянската основа. склонява се като останалите прилагателни имена в българския език и приема разнообразни степенувания и модификации.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Стар думата е много честа в съвременния български език и се употребява както в книжовния, така и в разговорния стил. използва се за описание на възраст, времетраене и състояние на предмети или явления. е уместна в обикновените разговори, художествените текстове, научните трудове и всички регистри. може да служи как за обективно描述, така и за субективна оценка, особено когато е натоварена с емоционално значение или ностalgия.
Семантична характеристика
Стар думата обхваща широко семантично поле, свързано с времето, износването и преходността. има силни конотации с минатото и носталгията, а също и със забелязване на физическото износване. асоциира се с опит, мъдрост и патина от дългогодишна употреба, но могат да бъдат и негативни коннотации в контекста на остаряло, неподходящо или технически преживяло епоха. думата притежава дълбоки културни препратки в българската традиция и фолклор.
Типични словосъчетания
Стар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: